ОКР И ДИСКОМФОРТЪТ – ВРАГ ИЛИ СЪЮЗНИК?
Макар фокусът на тази статия да е върху обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), в самото начало бих искал да отбележа, че преживяването на дискомфорт е неизменно свързано с личното развитие и растеж по един или друг начин. Така например напускането на зоната на комфорт в преследване на цели и мечти има връзка с преживяването на дискомфорт. Това може да включва смяната на работно място, преместването в друг град, предлагащ повече възможности. Понякога дискомфорт предизвикват дори новите запознанства, особено с хора, възприемани като авторитетни фигури. Може да включва също поставянето на липсващи до момента граници, утвърждаването на себе си и правенето на неконформистки избори - такива, които другите може да не одобряват, но имат стойност за самите нас.
При тревожните състояния също се налага да се изправим лице в лице с онова, което ни плаши, и да преминем през дискомфорта, за да разхлабим хватката на страха. Подобна необходимост се наблюдава и при депресивните прояви, където поведенческата активация изисква постепенна промяна на навиците и създаването на нови чрез разширяването на обхвата от дейности, колкото и трудно да изглежда това в началото. Дори при работата с травматични спомени и посттравматично стресово разстройство различни специализирани методи, като например EMDR и продължителната експозиция (PE), включват постепенното изграждане в безопасна среда на умението за приближаване до дискомфорта и намаляване на избягването. Изграждането на по-адаптивен, функционален, желан и ценен от самите нас живот минава през желанието и готовността да се изправим пред дискомфорта, макар и това да изглежда плашещо в началото. Такава е и ситуацията при обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР), където опитите да избягаме от предизвикващите дискомфорт натрапливи мисли, вместо да носят истинско облекчение, подпомагат порочния цикъл, който прилича на спирала, спускаща се все по-надолу. Затова и мисълта на Сюзън Дейвид е толкова подходяща в контекста на ОКР, а и на живота, изпълнен със смисъл: „Дискомфортът е цената, която плащаме, за да живеем смислено“ – "Discomfort is the price of admission to a meaningful life".
Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство?
Както подсказва името, проблемът е двукомпонентен. Това е разстройство, при което са налице натрапливи, нежелани мисли - обсесии, които причиняват значително безпокойство, тревожност и неприятни емоции у индивида. Освен мисли обсесиите могат да включват импулси, образи, команди, дори усещания. Компулсиите или ритуалите са действията, които се извършват, за да бъдат редуцирани тревожността и дискомфортните емоции, предизвикани от обсесията. Те могат да бъдат ментални – случващи се изцяло в ума, и/или поведенчески -наблюдаеми и намиращи израз в нещата, които човек извършва. Обсесиите могат да бъдат неограничени по своето съдържание и естество, като обикновено таргетират това, което за страдащия от ОКР е най-ценно - онова, което ще причини значителен дистрес и страх. Т.е. ако например романтичните взаимоотношения са особено ценни за даден човек, ОКР е много вероятно да се насочи към връзката, тъй като разстройството е егодистонично - в разрез с ценностите на индивида. Именно това е причината обсесиите да изглеждат толкова реални и да изискват незабавен отговор.
Възможна натраплива мисъл, свързана с ОКР за нанасяне на вреда, например е: „Дали не блъснах някого с колата?“ или „Ами ако нараня детето си с този нож?“. Разстройството създава значителни проблеми в ежедневното функциониране и без подходяща интервенция може съществено да наруши пълноценното функциониране, тъй като ритуалите отнемат значително време, а от своя страна обсесиите причиняват все по-голяма тревожност. Колкото по-тежка е формата на ОКР, толкова по-времеемки са ритуалите. Пример за такива при ОКР, свързано с нанасяне на вреда, е многократната проверка в огледалото за останали „щети“ или „следи“, след като е чут необичаен звук по време на движение. Възможностите и видовете ритуали са неограничени и могат да включват многократно връщане на мястото, където се е случил предполагаемият инцидент. Правене на снимки на мястото, питане на близки дали всичко е наред или пък мисловно „предъвкване“ отново и отново на ситуацията, за да не бъде пропуснат „съществен детайл“. Към тях се добавят и проверки за следи от кръв или удар по колата. Всичко това може да отнема часове от времето на индивида - в някои случаи и на близките му, а обсесиите и начините за изпълнение на ритуалите са ограничени единствено от въображението. Някои от различните подтипове ОКР са представени по-долу:
Какво работи при ОКР?
Златен стандарт при работата с обсесивно-компулсивното разстройство е експозицията и превенцията на реакцията – ЕПР (exposure and response prevention - ERP). Това е златният стандарт, тъй като многобройни проучвания са установили, че този подход дава по-добри резултати в сравнение с всяка друга интервенция, прилагана по отношение на ОКР. ЕПР много ясно очертава темите, които е необходимо да бъдат таргетирани, както и ситуациите, в които индивидът ще напусне комфортната си зона, за да изпита дискомфорт. Това е систематичен подход, при който се изгражда градирана йерархия на страховете и натрапливите мисли. След като йерархията е изградена, се преценява какъв тип експозиция би бил най-подходящ в конкретния случай и при конкретната натраплива мисъл. Експозициите могат да бъдат изключително разнообразни, като основните групи включват: експозиция в реална среда (in vivo), въображаема експозиция (imaginal) и интероцептивна експозиция (interoceptive). След като експозицията е проведена, се работи по превенцията на ритуала - част, която е изключително съществена и критична. Без втората част на експозиционната терапия (превенцията) процесът може да се окаже утвърждаващ обсесивния цикъл, тъй като няма да се различава от случващото се в ежедневието, където постоянно са налице ситуационни експозиции. Основната идея е да изградим в контролирана среда, по систематичен начин и съобразно индивидуалните особености и потребности, нова реакция към възприеманите заплахи. Това дава възможност за привикване към причиняващите дистрес мисли и/или за научаване на нещо ново, което да позволи по-функционална реакция в бъдеще, което е в синхрон с най-съвременните тенденции. Неправилно създадената йерархия, лишена от солидно психообразование, както и от превенция на ритуалите, има потенциала да (ре)травматизира страдащия. Работата със специалист е силно препоръчителна в тази нелека задача на изправянето пред най-големите страхове.
В духа на терапията за приемане и ангажиране (ACT) съвременните начини на работа с разстройството признават необходимостта да бъдат определени по-големи цели, съобразени с ценностите на индивида. Създаването на по-голяма цел, надхвърляща идеята за „просто освобождаване от разстройството“, се оказва добър мотивационен фактор, особено в по-трудните моменти, които са очаквани в началото на работата. Това не е лек процес и включва готовност за преживяване на дискомфорт и дори временно влошаване на ситуацията, но си струва! Някои психолози, като Джонатан Грейсън (Jonathan Grayson), определят момента след свършената работа по ОКР като „втори живот“ и това никак не е случайно. Тогава човекът е способен отново да води живот, съобразен със собствените си правила и ценности, а не с правилата на ОКР. Разстройството се определя като едно от най-обезсилващите, изтощителни и парализиращи, но тук идват и добрите новини - то е и едно от най-податливите на промяна при правилните интервенции (ЕПР). Тук е моментът, в който вторият живот поставя своето начало.
Обсесивно-компулсивният цикъл
Цикълът на ОКР включва мисли, усещания, образи, импулси, команди и спомени, които могат да бъдат определени като натрапливи, което означава, че са нежелани и човек не изпитва удоволствие от тяхната поява. Погрешната им интерпретация като значими предизвиква дистрес. Всички хора имат подобни натрапливи преживявания, не само страдащите от ОКР. Придаването им на значимост е моментът, в който цикълът започва:
След като е предизвикан дистресът, се наблюдават опити за намаляване на неприятното чувство. Извършват се поведения за безопасност или ритуали/компулсии. В това число могат да бъдат включени премисляне, прекомерен анализ, избягване на ситуации, проверки, често задаване на въпроси дали човекът, когото обичаме, все още държи на нас, дали сме изключили печката. Списъкът е безкраен. Тези поведения за търсене на безопасност имат временна роля в редукцията на тревожността, но по същество дават сигнал на мозъка, че първоначалната мисъл, която ни е притеснила, е била свързана с реална заплаха. А една от основните задачи на мозъка, свързана с инстинкта за самосъхранение, е да ни предпазва от заплахи. Така следващия път, когато отново се появи вече обсесивната мисъл, е много вероятно тя да предизвика дори по-силни емоции, тъй като възприетата като „реална“ заплаха отново се е появила. Тогава и емоциите, придружаващи обсесията, са по-силни, а ритуалът в търсене на временно облекчение и доза спокойствие също става по-продължителен. Вместо с времето да изчезват, обсесиите могат да стават повече или съзнанието да бъде фокусирано върху нова, „много по-важна“ мисъл-обсесия, която е такава, защото предизвиква дори повече тревожност от предишната.
В този смисъл е необходимо да се промени не натрапливата мисъл, тъй като всички хора имат такива, а и нямаме контрол върху мислите, които случайно се появяват в съзнанието. Работата е насочена към реакцията, която имаме спрямо натрапливата мисъл и която затвърждава обсесивно-компулсивния цикъл.
Един от козовете на обсесивно-компулсивното разстройство е, че е възможно поведения, които изглеждат като истински помагащи на човека, всъщност да подпомагат по-скоро самия ритуалистичен цикъл, без това да бъде осъзнавано. Затова е необходимо да се направи функционален анализ на поведението, за да се определи дали поведения, които клиентът е смятал за полезни, всъщност не го държат в хватката на ОКР. Този анализ ни дава възможност да разберем каква е функцията на поведението и какво стои зад него. Така например дихателните практики могат да бъдат използвани като подкрепа за самия човек, а могат да бъдат използвани и като спешен изход от тревожността, което прилича повече на ритуал и така подкрепя не индивида, а ОКР.
Техниката AWARE, предложена от Бек, е една от многото техники, които ясно илюстрират това ново отношение към натрапливите мисли и тревожността. Всяка буква от акронима ни напомня да не бягаме от дискомфорта, а да го използваме като спътник, водещ ни към растеж. Ето какво включва всяка от стъпките:
A (accepting) - Позволи си да изпитваш тревожност, без да се опитваш веднага да я премахнеш или потиснеш. Тази стъпка ни напомня, че тревожността не е проблемът, който веднага трябва да бъде премахнат. Всъщност проблемът е там, където не си позволяваме да почувстваме нещо, което е било предназначено да бъде почувствано, т.е. чувствата са, за да ги чувстваме, а не за да бягаме от тях.
W (watching) - Наблюдавай какво се случва с мислите, чувствата и тялото ти, без да ги определяш като добри или лоши. Именно на това ни учи и майндфулнес подходът, който е доказано полезен за широк спектър от състояния и преживявания, включително ОКР. Позволи си да изживееш напълно настоящия момент, без да го оценяваш или осъждаш.
A (acting) - Действай с тревожността така, сякаш не си тревожен. Това ни напомня, че действията, с които показваме на тревожността, че е значителна и заслужава отговор, вместо да решават проблема, го поддържат.
R (repeat) - Когато тревожността се появи отново, премини още веднъж през предишните стъпки.
E (expecting) - Насочи вниманието си към възможността за положителен резултат. Разбира се, малко позитивен поглед върху ситуацията никога не е излишен, като позитивното мислене не бива да се превръща в поредния опит да заобиколим или да избягаме от реалността. Ключът е в баланса.
Наясно съм, че сред четящите ще има такива, които ще възкликнат: „Това в моя случай няма как да стане!“, особено ако ситуацията и разстройството са превзели твърде голям ресурс и психично пространство. Знай обаче, че тази цел е постижима и не е нужно да преминаваш сам през ОКР, което може да бъде безпощадно и мъчително. Ако смяташ, че вече е време да поемеш посоката, в която ти искаш да вървиш, а не определената от обсесиите и ритуалите, не губи време и запази своята консултация тук.
Автор: Геро Джиджев, психолог ©